Минава обяд,
а няма клиенти
унило поглежда 
продавачът навън
Може би 
все пак има надежда,
че ще завалят покупки,
 започва единствено да ръми..
И ето задава се 
ученическа група,
те всеки ден 
са си  тук...
Защо не се спряха,
защо подминават?
А...носят си
от маркета бира
и ще му ударят 
в беседката 
едни карти и  един барбут...
А следобедните 
кафе-пенсионери
и тях ги няма...
и изобщо
е един мрачнодъждовен
и сивопустинен
денбезоборотен ад...
Все пак до довечера има време
и може би купувачите
все пак ще се появят...
А вън си ръми и ръми
и часовникът мери
времето без оборот и пари
добре че е джиесема 
с минути безплатносвободни
и може  с приятели 
дума да се размени...
Минава следобед...

става и така... но утре...
ще е различно..

Има и такива дни.

за солидарността.