Старото същество
във вехтите дрехи
с преметната през корема 
под страх от грабежи
изтъркана чанта
със  стари салфетки и дребни монети
непрекъснато се вълнуваше
и споделяше нещо,
самопрекъсващо се  от забравяне 
и усилия за мисли с тежест.
Старото същество
беше важно,
държеше на своята личност
и стойност
а всъщност за по уязвимите
бе  болезнено жално
да бъдат до него
и както могат да му помагат.
От друга страна пък 
то си беше направо щастливо
потънало в избирателно
насечения свой  старчески свят.
Кой знае...
Може би това и го бе спасило
от загуба на стойността.